След една седмица:   В дома на Гюлназ и Кобра:   Кадрие: - Госпожо Саиме, Гюлназ, пожелайте ми успех! *притеснено*   Гюлназ: - Пожелавам ти много късмет, лелке! *разплаква се*   Саиме: - И аз ти пожелавам много късмет! Помни – няма от какво да се    срамуваш и притесняваш, а единствено да се гордееш от възможностите    си, защото твоите са уникални, нали? *окуражаващо*   Кадрие: - Много Ви благодаря, Вие сте ми истински приятелки! *разплаква се    и ги прегръща*   Гюлназ: - Хайде, хайде, стига плака, гримът ще ти се разтече, не ме гледай    мен, аз плача от щастие! Милата ми лелка!    Идва Балчичек:    Балчичек: - Гюлназ, имаш ли да ми услужиш с два картофа за супа? *обидено*   Гюлназ: - Виж какво Балчичек, сдобрете се най-сетне с леля Кадрие, защото    това не може да продължава повече така! Цял живот сме били заедно,    отраснали сме в една махала и сме посрещали добро и лошо заедно, в    момента се държиш като малко дете.    Балчичек: - В случая на дължа извинение на никого... *обидено*   Кадрие: - Аз ти се извинявам Балчичек... и то отново! *надменно*   Балчичек: - Този път приемам извинението ти, но... ти си си ти, нямаше    как да не споменеш, че за пореден път ми се извиняваш, просто съм изумена    какъв инат си! *разсмива се*   Кадрие: - Много ти благодаря за подкрепата, не стига, че ти се извиних,    пък тя продължава! *сърдито*   Балчичек: - Я я виж ти, като че ли съм ти изпросила извинението!    Гюлназ: - Лелке, тръгвай докато не сте се скарали отново, и без това    закъсняваш, хайде, тръгвай! *дърпа я към вратата*   Кадрие: - Добре, но да знаеш, че като се върна ще видиш ти, Балчичек!    Балчичек: - Този път наистина ме е страх, да не би да ме замериш с гореща    ютия, ха-ха! *подигравателно*   Гюлназ: - Хайде лелке, чао! *тръшва вратата пред лицето ѝ*   В дома на Накие и Шевкет:   Накие: - Вижте колко е сладичка дъщеричката ни, нали Шевкет? *щастлива*   Шевкет: - Да, много е симпатично малкото ни бебче! *гъделичка бебето*   Накие: - Стига, не я гъделичкай, все още е твърде мъничка, да не ѝ стане    нещо, много си груб! *сърдито*   Шевкет: - Не мога да ѝ се нарадвам на тази муцунка!    Хасрет: - Ще останем при Вас и тази вечер, за да я изкъпем заедно, нали?    *въодушевено*   Накие: - Естествено, не знам какво щяхме да правим без вас, Шевкет е    много несръчен, а аз сама не мога да я изкъпя, много Ви благодарим!    Мурат: - Няма защо, познаваме се от толкова години, помагали сме си    взаимно, винаги сме насреща едни с други, нали?    Накие: - Естествено! Шевкет, налей им кафе!   Телефонът на Накие звъни:   Шевкет: - Кой е? *изплашен*   Накие: - Какво значение има? Братовчед ми е!    Шевкет: - В никакъв случай не вдигай! *още по-изплашено*   Накие: - Защо, ти полудя ли? *учудено*   Шевкет: - Не, не съм, моля те, не вдигай!    Накие: - Гледай си работата и налей кафе на Хасрет и Мурат! *вдига    телефона* Ало, кажи батко!    Братовчед: - Здравей, Накие! Как си, изписаха ли Ви от болницата?   Накие: - Да, вчера се прибрахме у дома, най-сетне...   Братовчед: - Ами, ъм... аз ти звъня по друг повод... *увърта*   Накие: - Кажи, да не се е случило нещо лошо? *притеснено*   Братовчед: - Ама ти не помниш ли? *учудено*   Накие: - Не, какво е станало? *притеснено*   Братовчед: - Преди седмица майка почина! *разплаква се*    Накие: - Моля?! *шокирано*   Братовчед: - Оставила ти е половината наследство, равняващо се на 1 000    000 лири!    Накие: - Не, не, това не може да е истина! НЕ! *крещи*   Хасрет: - Накие, спокойно, успокой се, моля те! Ела, седни!    Накие *сяда на дивана*: Как можах, как! Как можах да не отида на    погребението на милата ми леличка, защо? *плаче*   Мурат: - Успокой се, ще стреснеш Айше, стига!