В дома на Накие и Шевкет:   Идват Хасрет и Мурат:   Мурат: - Какво става, как е Накие, къде е Мехмет? *изплашен*   Шевкет: - Извиках бърза помощ и всеки момент трябва да дойдат, дано да    не се случи нищо на бебчето ни! *изплашен*   Хасрет: - Мурат, ти се погрижи за тях, аз отивам да видя как е Мехмет, чу    ли?    Мурат: - Да, да, разбира се!   След три часа:   В болницата:   Шевкет: - Накие, мила, добре ли си?   Накие: - Добре съм, но къде съм? *сънено*   Шевкет: - В болницата сме, преди два часа се появи бебчето ни! *щастлив*   Накие: - Сериозно? *радостно*   Шевкет: - Да, но не се вълнувай много, почивай си и се отпусни, скоро ще го    видим, за съжаление беше в несъзнание и бебето се роди със секцио, но това    не е проблем, важното е, че ти и малката ни дъщеричка сте добре! *целува    Накие*   Накие: - Но защо съм била в несъзнание? *сънено*   Мурат и Шевкет се споглеждат изплашено:   Шевкет: - Това няма значение, сега си почивай! *загрижено*   Накие: - Как да няма значение, да не е се случило нещо, усещам, че криеш    нещо от мен! *сънено*   Шевкет: - Няма нищо такова, ти... ти... ти припадна от вълнение!    *убедително*   Накие: - Глупости, как бих могла да припадна докато раждам?! *сънено*   Телефонът на Накие звъни:   Шевкет: - Ало!   Братовчед: - Ало, г-н Шевкет, къде е Накие?   Шевкет: - Накие роди, защо се обаждате отново? *ядосан*   Братовчед: - Наистина ли, колко се радвам! Всъщност не се радвам, мама    почина! *разплаква се*   Шевкет: - Вижте какво, разбирам Ви, но в момента Накие не трябва да се    вълнува и напряга, моля Ви да не звъните повече, ще Ви се обадя след    няколко дни.   Братовчед: - Добре, но всъщност се обаждам, за да Ви кажа, че мама е    разпределила предварително наследството си и половината от него се    полага именно на племенничката ѝ Накие.   Шевкет: - Сериозно? *прилошава му*   В махалата:   В дома на Гюлназ и Кобра, 21:00 ч.:   Гюлназ: - Лелке, вече не знам какво ще те правим! *отчаяно*   Кадрие: - Гюлназ, ще се побъркам, защо отидох на тази проклета среща?!    *дърпа си косите и плаче*   Гюлназ: - Разбери, че няма нищо страшно и срамно в това да те показват    по телевизията, даже напротив, ще станеш известна, всички ще те    спират по улицата и ще ти се радват, ще ти имат доверие...    Кадрие: - Знам, но не мога да го направя, лесно е да даваш съвети и да    говориш, но ти би ли го направила ако беше на мое място? *плаче*   Гюлназ: - Нали сега не съм на твое място, откъде да знам как бих    постъпила, хайде де! *ядосано*   Идват Балчичек и Кобра:   Балчичек: - Гюлназ, какво става тук, рева на тая се чува чак от долу,    прокънтя цялата махала! *ядосано*   Кадрие: - Млъквай, че да не стана, лошо ти се пише, така съм го набрала!    *плаче*   Балчичек: - Боже, колко ме е страх! *смее се*   Кадрие: - Ей сега ще видиш ти! Проклет да беше онзи ден, в който щях да    те приключа веднъж завинаги с ножицата, голяма глупачка съм, че не го    направих! *става и посяга към ножицата*   Гюлназ: - Лелке, какво правиш бе, я се успокой! *разтървава ги*   Кадрие: - Само знаеш да ми се подиграваш и присмиваш, с какво заслужих    това? *изведнъж сяда на дивана и започва да плаче*   Балчичек: - Не случайно съм ти се присмивала, ненормалница! *много    ядосано* Щеше да ме убиеш, ма!    Кадрие: - Извинявай, не знаех какво правя, но и ти си го изпроси!   Балчичек: - Я виж ти, все някой ти е виновен, равали ми настроението!    Кадрие: - Аз не стига, че ти се извиних, пък ти... Няма угодия, няма! А    приятелките си помагат взаимно... *плаче*