В махалата:   В дома на Гюлназ и Кобра:   Телефонът звъни:   Гюлназ: - Ало!   Кадрие: - Гюлназ, лошо ми е!   Гюлназ: - Лелке, къде си? *изплашено*   Кадрие: - Гюлназ, не знам! *изплашено*   Гюлназ: - Как така, къде си се загубила?   Кадрие: - Не знам, тук има някакви огромни черни неща, които все едно ме    гледат, майчице, ще припадна!    Гюлназ: - Какви черни неща, да не си пропаднала някъде?   Кадрие: - Много ме е страх, моля те, ела! *плаче*   Гюлназ: - Ама как да дойда, като не знам къде си, бре?!   Кадрие: - А-а-а-а, нещо щракна! *пищи и затваря телефона*   В студиото, където се намира Кадрие идва шеф на телевизия:   Шеф: - Добър ден, какво става, защо крещите?   Кадрие: - А, добър ден, Бог да Ви поживи, добре, че дойдохте! *изплашено*   Шеф: - Защо, какво се е случило?   Кадрие: - Ами, ъм... страх ме е от тези неща дето ме гледат!   Шеф: - Но това са просто камери, не знаехте ли?   Кадрие: - Ъ-ъ-ъ... *срамежливо* Знаех, да, да, много добре знаех!    *убедително*   Шеф: - Ами тогава защо пищяхте?   Кадрие: - Ами-и-и... От вълнение, много съм емоционална! *смее се*   Шеф: - И така, какво бихте могли да предложите на предаването?   Кадрие: - Как какво, ще предсказвам съдбите на хората, ще каня гости,    така.   Шеф: - Добре, точно това се иска от Вас, назначена сте, като    допълнително ще Ви се обадим, за да се уточним, довиждане! *тръгва си*   Кадрие: - Майчице, е сега вече наистина ще припадна!   В махалата:    В ресторанта на Гюлназ и Кобра:   Хасрет: - Ама Вие сигурни ли сте, това изисква доста смелост, а и опит?!    *замислено*   Кобра: - Сигурни сме, ще се справяме чудесно, има много химия между нас!   Балчичек: - Каква химия бе, та аз съм една глава по-висока от тебе, бе!    *смее се*   Мурат: - Всъщност, замисляйки се реално, бихте постигнали огромен успех,    но трябва наистина много работа.    Идва Гюлназ:    Гюлназ: - Кобра, Балчичек, Хасрет, учительо, леля Кадрие е в голяма    опасност! *плаче*   Балчичек: - Ясно, не са я приели на работа и сигурно се е хвърлила от    някъде, жалко за бедния човечец, върху когото се е стоварила! *иронично*   Гюлназ: - Трябва да направим нещо, стига си се шегувала, ма! *плаче*   Телефонът на Гюлназ звъни:   Кадрие: - Гюлназ, приеха ме! *плаче*   Гюлназ: - Къде, къде си сега?    Кадрие: - Чакам автобуса! *плаче*   Гюлназ: - Чакай, чакай, какво каза...? Приели са те?! Ама защо тогава    плачеш?   Кадрие: - Срам ме е, Гюлназ, не знам какво ще правя! *плаче*   Гюлназ: - Я бързо идвай насам, ще видим какво ще правим, първо се прибери    и тогава ще го мислим! *отдъхва си*   Хасрет: - Какво е станало? *разтревожено*   Гюлназ: - Наш’та лелка ще я дават по телевизията, представяте ли си?!    Балчичек: - Пфу.... *отегчено* А казала ли е нещо за мен? *въодушевено*   Гюлназ: - Не разбрах, много добре, но са я приели!   Мурат: - Каква добра новина!   Кобра: - О-ле-ле, Гюлназ, забравихме да ти кажем! Аз и Балчичек ще станем    музикален дует и ще пеем!   Гюлназ: - Ама ти сериозно ли? Ще умра от смях! *смее се*   Балчичек: - Какво смешно има, бе?! *сърдито*   Гюлназ: - А-ха-ха-ха! *смее се*   Телефонът на Мурат звъни:   Мурат: - Ало, да!   Шевкет: - Г-н Мурат, Накие припадна, моля Ви помогнете ни, мисля и че    ражда!    Мурат: - Добре, веднага идваме!