След няколко дни:   Париж:   В дома на леля Кадрие:   Мурат: - Гюлназ, Кобра, какво ще правим?   Кобра: - В смисъл?   Мурат: - Останахме без дом! Вашият апартамент изгоря, нашият е    продаден, останахме на улицата. Добре, че е леля Кадрие да ни приеме в    нейния дом.   Гюлназ: - Мурат, прав си. Не можем да останем за дълго тук, а няма къде    да отидем. Май единствения вариант е да се върнем в Истанбул.   Кобра: - И дума да не става! Толкова исках да се отърва от тази махала,    най-сетне стана, а сега да се връщаме...   Гюлназ: - Кобретин, не ме ядосвай! На улицата ли ще останем? С две малки    деца? И какво й е на махалата?   Мурат: - Не се карайте! Просто това е единствения вариант, всичките си    пари дадохме за откупа. Но важното е, че спасихме децата и те са живи и    здрави.   Кобра: - Мурат, все ще измислим нещо, толкова пари вложихме в това    преместване, а сега да се връщаме...   Гюлназ: - Зарежи парите, бе! Важното е да имаме покрив над главата!   Мурат: - Говорих и с Хасрет, тя е съгласна. И без това сега е там на гости    на г-жа Саиме. Така няма да има нужда да се връща...    Кобра: - Не знам, тъкмо свикнахме с Париж, а сега да се връщаме...   Истанбул:   В махалата:   В ресторанта на Гюлназ и Кобра:   Саиме: - Хасрет, наистина ли Кобра, Гюлназ и Мурат се връщат в    Истанбул?   Хасрет: - Да, обмислят го. В момента са временно при леля Кадрие, но    иначе остават на улицата. Апартамента на Гюлназ и Кобра изгоря, а    нашият с Мурат е продаден. Най-вероятно ще се върнат, няма какво да    правят.   Покрай ресторанта минава общински служител и се насочва към Саиме и    Хасрет:   Служител: - Добър ден, случайно да знаете къде се намира кметството на    махалата?   Хасрет: - Да, защо?    Служител: - Трябва да говоря с него?   Саиме: - По какъв повод?   Служител: - Има план през следващата година, на мястото на тази махала    да бъде построен търговски център.   Хасрет: - Какво? *Ужасена*   Служител: - Да, до месец ще започне разрушаването на къщите.    Хасрет: - Но, но Вие нямате право! Не сме дали съгласието си!   Служител: - Та това е една мизерна махала, какво съгласие, какво    разрешение?   Саиме: - Господине, тук живят десетки семейства и стотици души. Нямате    право да правите каквото и да е без съгласието на жителите на махалата,    дори тя да бъде най-мизерната, каквато я описвате Вие!   Служител: - Вие ли ще ми говорите за права? Къде е кметството?   Хасрет: - Да знаете, че няма да позволим това! Ще спасим махалата от    ръцете Ви! Правите всичко за пари! Но няма да успеете да разрушите    квартала ни!   Служител: - И все пак ще ми обясните ли къде е кметството, за да    разговарям с кмета на тази дупка, който няма да се учудя, ако е като Вас!   Хасрет: - Как се осмеляваш...!   Саиме: - Хасрет, спокойно! Господине, намерете си кметството сами!