На следващия ден:   Париж:   След срещата на Джерен, Левент и Мурат в нотариуса, всичко по    покупко-продажбата на апартамента е готово:   Мурат: - Много Ви благодаря за всичко, не знам как щяхме да се справим ако    не се бяхте появили вие! Всичко стана толкова бързо, такъв късмет    извадиха Гюлмаран и Осман... Само се моля всичко да е наред и да си ги    върнем безпроблемно.   Джерен: - Така е, стискаме ви палци!    Левент: - Добре, ние ще Ви изчакаме докато си ги върнете. А всъщност    кога ще се връщате в Истанбул?    Мурат: - Може би по-другата седмица... Но ако времето ви е ограничено ще    се постараем да се изнесем по-бързо.   Джерен: - Спокойно, не ви пришпорваме. Нека първо да си върнете децата, а    след това ще мислим другите неща.   Мурат: - Добре, аз ще вървя, за да кажа на Гюлназ, че всичко е уредено. Чао!   Мурат се връща в апартамента:   Гюлназ: - Учителю Мурат, какво стана? Направихте ли сделката?   Мурат: - Да, Гюлназ, всичко е наред и вече можем да си върнем децата.    Парите са тук! *Показва чанта*   Гюлназ: - Майчице, не знам какво щяхме да правим без теб, добре, че си ти!    Ох, страх ме е да говоря с онези хора, моля те, обади се и говори ти!   Мурат: - Добре, дай ми телефона си, аз ще говоря с тях!   Гюлназ набира номера и дава телефона на Мурат:   Лихвар: - Ало, здравейте г-жо Гюлназ, как сте?   Мурат: - Не е Гюлназ, а нейният зет, Мурат. Намерихме парите и сме    готови да направим размяната. Само кажете къде и кога да дойдем.   Лихвар: - Не очаквах, че всичко ще стане толкова бързо... Но добре, утре в    4 следобед бъдете на ... И без никаква полиция, ясно ли е?   Мурат: - Ясно е! До утре! *Затваря телефона*   Гюлназ: - Какво казаха, добре ли са Гюлмаран и Осман?   Мурат: - Забравих да ги попитам. Но сигурно са добре, не каза нищо за    тях... Утре в 4 следобед трябва да бъдем на ... Там ще направим    размяната.   Гюлназ: - Майчице, много се страхувам, ами ако нещо се обърка и не ми    върнат децата...?   Мурат: - Нищо няма да се обърка, но... Дали да не се обадим на полицията?    Тези хора ще продължават да отвличат деца безразборно и безнаказано! А    изрично ме предупредиха да не се обаждаме на полицията...   Гюлназ: - По-добре недей, за наше добро е! Нали?   Мурат: - Да... *замислено*   Истанбул:   Саиме и Хасрет са излезли на разходка из махалата:   Саиме: - Какво ли е станало с Мурат и Гюлназ?   Хасрет: - Мурат ми се обади, каза, че са продали апартамента и утре в 4    следобед ще направят размяната. Дано всичко мине успешно!   Саиме: - Да, дано!   Покрай тях минава лихварят:   Лихвар: - Охо, здравейте, г-жо Саиме!   Саиме: - Здравейте! *Притеснена*   Лихвар: - Как вървят нещата при вас?   Саиме: - Добре.   Лихвар: - Ами Вие, г-це, как са племенниците Ви?   Хасрет: - Всъщност съм госпожа, но... От къде знаете, че имам    племенници?   Лихвар: - Знам всичко, сестра Ви и мъжът й живеят във Франция, съпругът    Ви също.   Хасрет остава безмълвна.